11 часа.
Тя не е тук. Лежа
на дивана с празен поглед вторачен в телевизора. Не гледам нищо конкретно, а
просто сърфирам. Не мога да проумея как може да имам 100 канала и по нито един
от тях да няма нещо, което става за гледане. След третото минавана на ефира
влизам в едно състояние на полу-сън. Сетивата ми са притъпени, но не съм
заспал, защото още усещам мислите в главата си. Може би Red Bull-а преди час
наистина беше грешен ход.
12 часа.
Времето минава
бавно и утрешният ден е все толкова далече колкото преди час. Усмивката й е
пред очите ми, но нея я няма. Припомням си отново, че тази вечер съм соло. Усещам
нещо странно. Не знам какво е дори. Не мога да го опиша дори за пред самия себе
си... по AXN пуснаха Californication, интересно... Секунда разсейване и момент
по-късно въпросът се завръща в главата ми. Какво ми е? Знам, че я искам тук до
мен, но какво е това ново усещане по дяволите. Замислям се дали чаша уиски не
би ми помогнала в момента, въпреки вчерашната бутилка Bushmills и въргалянето до зори в леглото. И за да е
пълна картинката мисля да се обърна към Louis. Телевизорът е вече само за фон, а картинките ме
карат да не се чувствам напълно сам тази вечер.
1 часа.
Преди малко чух
гласа й когато ми звънна за лека нощ. Това моментно изтръгна непознатото
усещане което изпитвам, но не ми помогна да го разбера. От разговора остана
един въпрос, който кънтеше в главата ми, но реших че рано или късно ще стигна и
до него... Знам, че ми липсва и искам да е до мен постоянно, но това вече го
знам. По-скоро в момента имах нужда от физическото
й присъствие. Някой които да докосна, да прегърна, да не се налага да мисля. Да. Май ще е това, а го чувствам по този начин
защото знам, че след няколко дни ежедневието пак ще ми я отнеме до следващия
път. Мечтата за нашето собствено легло в което да заспиваме заедно и да се
будим един до друг изглежда толкова далечно. Не ме разбирайте погрешно, няма
нищо което да искам повече в момента. Но това е просто мечта в момента, без
план, без идея за осъществяване. Искам я... не, по-скоро имам нужда от нея. Louis определено помага. Дрезгавият му глас ми
помага да мисля и най-вече ме спира да си представям желанията си. Толкова пъти
съм виждал как искам да се развие живота ми, и всеки път визуализацията на
мечтите ми остава единствено и само в съзнанието ми.
1:30 часа.
Главата ми
изведнъж превъртя като ролка на стар магнетофон. Сетих се за нотката в гласа й
от разговора ни пред малко. Усетих я как се притесни и чух как колелата в
главата й започнаха да се задвижват. Казах, че ще я чакам колкото и време да
отнеме това 4 или 40 години. За мен няма значение. Искам те ден по скоро скъпа,
но те чаках до сега и не смятам да спирам никога. Мисля, че тя го знае и го
разбира, но нотката остана в гласа й и след това. Просто се надявам на сутринта
да го забрави като скучен сън.
2 часа.
По телевизията
продължават скучните филми и сериали. Малко по малко отново привличат
вниманието ми и аз пак се потапям в меланхолия. Поредно минаване по каналите.
Остава ми да заспя и да чакам да доиде утре и да се надявам, че пак ще прекарам
деня и нощ с моето съкровище в прегръдките ми.
Лека нощ мила :*
