Багаж

      Всеки си носи багажа, но защо.. (или както Ал Пачино каза в "Адвокат на Дявола" за кого носиш този куфар с тухли?). Всички си мислим че вината не е наша, но истината по въпроса е, че ние сами сме виновни за всяко последствие от действията ни, не зависимо дали ги осъзнаваме или не. Живота ни променя. Обогатява ни или ни ограбва от възможностите които сме можели да имаме.
      Дали осъзнаваш как живота ти е променен от някой друг? Как влиянието на даден човек е променил целият ти мироглед и сега живееш по неговите правила, по следите които е оставил върху теб, независимо дали е до теб в момента или не. А дори не го осъзнаваш.
      По скоро не. Мисля си че всеки знае за последствията върху душата си, болката, щастието, тъгата. радостта. Но много малко хора могат да се погледнат в огледалото и да си кажат: "Да, сега съм такъв. Сега правя това защото той/тя ме научи инстинктивно да се протягам към възглавницата до мен, за да усетя, че е все още там". И това ще остане част от теб независимо дали го искаш или не, дали е било добро или лошо. Ако миналото ми АЗ ме види в момента няма да ме познае. Дали ще се зачуди какво до дяволите правя или защо?! И не го видя. Толкова хора са оставили отпечатък върху моята същност, че аз самият не мога да се позная на моменти. Резервиран или изпълнен със страх, защото живота ме е научил да се пазя или да не се отривам пред хората, защото може да не получа това което искам. Или по лошо, да видя присмеха в лицата на хората за това което всъщност съм.
      Но такъв е живота. Колкото и да не ни се иска, не можем просто да изтръгнем предишното разочарование от себе си. Знам, че ни боли или ни кара да сме различни от това което сме си представяли на времето, но в мометна това е истинска част от самите нас.

      А вие?! Знаете ли кой и как промени света ви?