ВЕЧЕ НЕ!

В отговор на: http://alice-and-the-wonderland.blogspot.com/2010/04/blog-post_24.html

   Прибираш се от работа, все още с картините от днешният ден, който те преследват. Пускаш щорите в апартамента. Светкаш малките лампи. Гледката на цветовете и предметите подредени на всякаде те навяват на спомените как сме ги избрали заедно, не спират да ти напомнят, че никога няма да си отново сама. Усмихваш се. Започваш да си мислищ, какво ти се иска и какво всъшност имаш. На 31 години си, с високодоходна работа, която обичаш, с място в което обичаш да живееш... с мен. В четвъртък обядваш с приятелките си и ти разказват това коя, кой колега е отнесла в облаците, така както на времето, а ти се радваш, че това вече не те интересува, защото имаш мен и вътрешно знаеш, че те ти завиждат за това което имаш.

   Със собствена кола, която обожаваш и караш с удоволствие успоредно до моята по незнайни пътиша, огромен шкаф с обувки в които знаеш, че ме подлудяваш.

   Докато бавно събличаш костюма си и разхвърляш дрехите си из стаите, не спираш да си мислиш за това което ти лишсва в момента... Знаеш какво ти липсва.

    Обличаш черния си халат, отиваш в кухнята, която никога не използваш, защото обичаш да се наслаждаваш на начина по който ти готвя, сипваш си малко мерло. Отправяш се към банята. Пуши ти се. Знаеш, че отказа цигарите преди години, но чувството колко много ти липсвам не те напуска нито миг, и трябва да запълниш тази празнота, но знаеш, че ше се ядосам, щом си ги отказала. Представяш си цигарата и как би оставила тютюна да навлезне свободно в дробовете ти. Отправяш се към банята, за да напълниш ваната.

   Решаваш, че малко музика ше те разсее от мисълта за мен. Пускаш си опера от Верди и усилваш уредбата. Липсва ти тръпката от допира ми до кожата ти.

   Поглеждаш телефона и ведната се отказваш да звъннеш на приятелите си, защтото ме няма. Кучета ни са ти достатачна компания. Докато се пълни ваната гледаш забързаните светлини в града от огромният прозорец потънала в мисли каде ли съм сега.

   Само как ми липсваш... Самоата те убива и аз го знам.

   Отиваш в банята мислиш, че ваната се е напълнила. Събличаш се и се потапяш в горещата вода, а кашмирената пияна гали кожата ти. Мислиш си: „О, богове как ми се искаше да си тук!...”

   Оставяш се на усещането. Затваряш очи и...там отново се появява онази самота, онова чувство, че ме няма.

   След дългата вана, решаваш че е добре да легна да поспя. Но знаеш, че не моеш, пак ще прекараш нощта на верандата потънала в мисли ако не ме видя тази вечер, а ти да дойдеш и да ме целунеш.

   Ние сме звезди, които светят една за друга. За теб остава просто да чакамш да нахлъя в дома ни ,и да кажа: „Съкровище, прибрах се!”. А ето ме и мен, пребит след работният ден. Чуваш ключалката на входната врата. Прегръшам те и те целувам с всичката нежност на този свят. Изведнъж в очите ти пламва огън. Знаеш, че обожавам твоето дупе и ще се опитам да го стисна. И ти харесва. Особенно когато знаеш, че смятам че то е най-красивото произведение от всички творения на земята и дори най-изкъсният склуптор би завидял.

   Знаеш, че никога повече няма да си сама, дори когато ме няма. Знаеш, че дори и да си мълчим си говорим. Знаеш, че дори след бурен секс няма да се чустваш неловко до мен, защтото ние сме една душа разделена в две тела. Знаеш, че съм готов на всичко за теб. Знаеш, че ще те спра когато искаш да направиш някоя глупост... всеки има нужда от спирачки. Знаеш, че винаги миже да разчиташ на мен за всичко, и че те разбирам, обичам, уважавам и разбирам.

   Знаеш, че на сутринта ще получиш искренната ми целувка и погледа ми на човек, който има всичко на света, щом гледа теб... за винаги!

   ВЕЧЕ НЕ. Вече никога няма да си сама.